Dec 16, 2009, 1:13 PM

Сезони

  Poetry » Other
834 0 0

Преминах  като ураган през ароматната ми пролет,
в нея птички сладкопойно припяваха на рамото ми,
 кокичета разцъфваха, от никой неоткъснати,
а пролетният вятър се скриваше в косите ми,
 безгрижно да нощува, от никой недокоснат!
И лятото горещо изведнъж пристигна някак,
 от слънцето изгарящо жега пареше в гърлото!
Морето ми помогна да се спася от суетата
и до препускащото време да притихна уморена!
Сега поройната ми есен спокойно ме поглежда,
 красив е листопадът с ценителка на самотата!
А зимата ми бяла от студ не се бои,
аз помня, някой беше казал,
 че щастието ми в нея 
ледове ще разтопи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МИСИЯ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...