Преминах  като ураган през ароматната ми пролет,
в нея птички сладкопойно припяваха на рамото ми,
 кокичета разцъфваха, от никой неоткъснати,
а пролетният вятър се скриваше в косите ми,
 безгрижно да нощува, от никой недокоснат!
И лятото горещо изведнъж пристигна някак,
 от слънцето изгарящо жега пареше в гърлото!
Морето ми помогна да се спася от суетата
и до препускащото време да притихна уморена!
Сега поройната ми есен спокойно ме поглежда,
 красив е листопадът с ценителка на самотата!
А зимата ми бяла от студ не се бои,
аз помня, някой беше казал,
 че щастието ми в нея 
ледове ще разтопи!