Сезони
Понякога си като зима,
наглед изглеждаш мъничко суров,
но зная, че във тебе има
надежда... и даже капчица любов.
Понякога си като пролет,
пръскаш радости сред теб.
Сякаш птица в нежен полет
пее тихи песнички навред.
Понякога си като лято,
топъл, обещаващ и така красив.
Все едно, че нещо недопято
оставя спомен сладък, жив.
Понякога си като есен,
малко тъжен и дори унил.
Но с теб живота става лесен,
защото си прекрасен, нежен, мил.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Арие Все права защищены
