Сезони
Видях ръцете ти през пролетта,
с незнайни тайни и блага дарени са,
погледна ли ги, спомням си за полските цветя,
покой не знаят и творят в забвение.
Видях косите ти през лятото,
извивки лъкатушещи със изгрева играят,
със залеза в едно се слива ятото,
с морето си шептят и сънища ги обладават.
Видях очите ти наесен,
с докосващ поглед-обещание ме сресват,
с далечен спомен за парижка плесен,
в омайни краски - пъстри ме отнесоха...
Видях снагата ти във дните зимни
да тръпне в смут - облечен в сиво,
но в стръкче топла рима - изгревна,
си стъкваш обич... и надежда жива.
30.07.2011.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Динчев Все права защищены
