Видях ръцете ти през пролетта,

с незнайни тайни и блага дарени са,

погледна ли ги, спомням си за полските цветя,

покой не знаят и творят в забвение.

Видях косите ти през лятото,

извивки лъкатушещи със изгрева играят,

със залеза в едно се слива ятото,

с морето си шептят и сънища ги обладават.

Видях очите ти наесен,

с докосващ поглед-обещание ме сресват,

с далечен спомен за парижка плесен,

в омайни краски - пъстри ме отнесоха...

Видях снагата ти във дните зимни

да тръпне в смут - облечен в сиво,

но в стръкче топла рима - изгревна,

си стъкваш обич... и надежда жива.

30.07.2011.