Сезони
478
0
0
Есента дойде със сълзи.
Вали. Гъста мъгла пълзи,
по опънатите ми нерви лази.
От болестите ваксина ме пази.
Облаците перат своите щори,
закриват небесни простори.
Зимата не ме попита дори,
набързо облече кожух.
Дърветата голи аз чух
как мечтаят за пролетта...!!!
Далече, далече е тя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
