Сезони
477
0
0
Есента дойде със сълзи.
Вали. Гъста мъгла пълзи,
по опънатите ми нерви лази.
От болестите ваксина ме пази.
Облаците перат своите щори,
закриват небесни простори.
Зимата не ме попита дори,
набързо облече кожух.
Дърветата голи аз чух
как мечтаят за пролетта...!!!
Далече, далече е тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
