Дълги летни нощи, полъх от море и пясък
и звезди безброй.
Силен огън във душите и сърцата
мятащи се без покой.
Капка дъжд, и още една
по килим от паднали листа.
Капка дъжд, една сълза
Есен във една душа.
Леден полъх, болка,липса
Безкрайна бяла празнота
Мисълта е крясък в тишината
А след него – снежна самота.
Дали ще спре това безвремие
Щом потъна в твоите очи...
Или в края на това стихотворение
Когато пролет пак ще разцъфти....
© Десислава Все права защищены