11 янв. 2006 г., 20:21

Сезоните на любовта

1.4K 0 1

Дълги летни нощи, полъх от море и пясък

и звезди безброй.

Силен огън във душите и сърцата

мятащи се без покой.

 

Капка дъжд, и още една

по килим от паднали листа.

Капка дъжд, една сълза

Есен във една душа.

 

Леден полъх, болка,липса

Безкрайна бяла празнота

Мисълта е крясък в тишината

А след него –  снежна самота.

 

Дали ще спре това безвремие

Щом потъна в твоите очи...

Или в  края на това стихотворение

Когато пролет пак ще разцъфти....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Брави!Нестандартно и много хубаво...Харесва ми играта на думи 6+

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....