Дълги летни нощи, полъх от море и пясък
и звезди безброй.
Силен огън във душите и сърцата
мятащи се без покой.
Капка дъжд, и още една
по килим от паднали листа.
Капка дъжд, една сълза
Есен във една душа.
Леден полъх, болка,липса
Безкрайна бяла празнота
Мисълта е крясък в тишината
А след него – снежна самота.
Дали ще спре това безвремие
Щом потъна в твоите очи...
Или в края на това стихотворение
Когато пролет пак ще разцъфти....
© Десислава All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6+