Дълги летни нощи, полъх от море и пясък
и звезди безброй.
Силен огън във душите и сърцата
мятащи се без покой.
Капка дъжд, и още една
по килим от паднали листа.
Капка дъжд, една сълза
Есен във една душа.
Леден полъх, болка,липса
Безкрайна бяла празнота
Мисълта е крясък в тишината
А след него – снежна самота.
Дали ще спре това безвремие
Щом потъна в твоите очи...
Или в края на това стихотворение
Когато пролет пак ще разцъфти....
© Десислава All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6+