11.01.2006 г., 20:21

Сезоните на любовта

1.4K 0 1

Дълги летни нощи, полъх от море и пясък

и звезди безброй.

Силен огън във душите и сърцата

мятащи се без покой.

 

Капка дъжд, и още една

по килим от паднали листа.

Капка дъжд, една сълза

Есен във една душа.

 

Леден полъх, болка,липса

Безкрайна бяла празнота

Мисълта е крясък в тишината

А след него –  снежна самота.

 

Дали ще спре това безвремие

Щом потъна в твоите очи...

Или в  края на това стихотворение

Когато пролет пак ще разцъфти....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Брави!Нестандартно и много хубаво...Харесва ми играта на думи 6+

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...