пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
26 авг. 2020 г., 16:32

Сезоните от глина 

  Поэзия » Философская
460 1 5

 

Дай ми само глина,

с длани ще омеся

4-те сезона, тъй неуловими.

Себе си ще вложа, ще ги смеся,

ще ги назова с едничко име.

Лято-есен-зима

Пейчица, почти неразличима.

Фигурки са седнали на нея

и плетат елеци вълнени за зимата.

Тъжен вестоносец с кон премина,

беше листопадът. Лято циганско,

през очилата Есента е зрима.

Зима

Зимата не зная как изглежда.

Сигурно е като бяла глина -

вместо прах - снежинки, преспа,

водният разкош е сън отминал.

Дните къси, нощите безкрайни,

ледени висулка - остра гилотина.

Късна есен

Есента е лесна. Ябълки и дюли,

семенца в кесийки за доброто време.

Докато премислям, току виж ширата

днес тъй сладка и пенлива прекипява.

Вече е узряла и напива с гъсто вино.

 

Лятото пулсира в гръдта ми,

устните и дланите ми - пещи.

Бързо се стопява като ято,

литнало на юг за нови срещи.

Искам да остана с кръв гореща.

 

Пролетта да вая, няма да успея.

Глината ще се стопи от нежност.

Като за начало майстор ще пресее

в нощвите брашно и кладенче в средата.

© Христина Комаревска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кръговратът в природата като кръговрат на човешката душа, светоусещане и себепознание. Браво!
  • Точно като в сезоните на човешкия живот. Благодаря за хубавия стих!
  • Много красота има тук, поздравления!
  • Лиричен беше пейзажа...
    Но вечно личен остава.!
    Сърцето е предана стража:
    тя чувствата ни съхранява.
    Христина, поздрави!🤝
  • Красота!
Предложения
: ??:??