Сезоните от глина
Дай ми само глина,
с длани ще омеся
4-те сезона, тъй неуловими.
Себе си ще вложа, ще ги смеся,
ще ги назова с едничко име.
Лято-есен-зима
Пейчица, почти неразличима.
Фигурки са седнали на нея
и плетат елеци вълнени за зимата.
Тъжен вестоносец с кон премина,
беше листопадът. Лято циганско,
през очилата Есента е зрима.
Зима
Зимата не зная как изглежда.
Сигурно е като бяла глина -
вместо прах - снежинки, преспа,
водният разкош е сън отминал.
Дните къси, нощите безкрайни,
ледени висулка - остра гилотина.
Късна есен
Есента е лесна. Ябълки и дюли,
семенца в кесийки за доброто време.
Докато премислям, току виж ширата
днес тъй сладка и пенлива прекипява.
Вече е узряла и напива с гъсто вино.
Лятото пулсира в гръдта ми,
устните и дланите ми - пещи.
Бързо се стопява като ято,
литнало на юг за нови срещи.
Искам да остана с кръв гореща.
Пролетта да вая, няма да успея.
Глината ще се стопи от нежност.
Като за начало майстор ще пресее
в нощвите брашно и кладенче в средата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
