4 апр. 2007 г., 10:53

СЕЗОНЪТ

869 0 13

СЕЗОНЪТ




Нека всички сме в този сезон -

на вълшебства, на тайни красиви!

И под ведрия, светъл подслон

на поезия дивна и слънчева. Живи...


И тъй всеки, почувствал се брат

на омаята чудна, щастлива, човечна,

встъпва с радост в ежедневната рат.

Да! Летежът ти шемет е, вечност.

Той, самият, е чудно богат

и раздава се топло... без ресто,

подарява ми целия свят,

весели се, ридае, но често...

Неразбран, от боязън се свива,

но пък кожата своя не може...

(ето толкова сам ти отпиваш...),

... и душата без страх ще заложиш...

 Нека!!!

Нека носи на свойте крила

дъх от вятъра волен - към свободата.

И изстрадана капчица красота

да изправя за песен и химни челата!


02 - 03.04.2007год.


Те ще се познаят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Със своя коментар за "Пременена", после писах коментар на таис и обвързах двете нещица! Пишете, защото е Пролет!
  • Чудесен стих, Меричка! Но каква е моята заслуга!?
  • Благодаря Ви! Ще го издиря този автор, Таис. А заслугата е и на Белоснежка!
  • Нека всички сме в този сезон -

    на вълшебства, на тайни красиви!

    И под ведрия, светъл подслон

    на поезия дивна и слънчева. Живи...

    Невероятно красив и нежен стих, браво!
  • Много хубаво!
    Поздрави,Мери!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...