limeruna (Йоана)
565 3355
10 февр. 2019 г., 18:01

Сезонът на кръвта 

  Поэзия
405 4 3

 

Изчаках за последната ти дума.
Ухае на последния ми ден.
Кръвта ни топла - тя е чудо.
Небето е обагрено от нея.

 

Та мъртвите са твърде живи,
та спомените са ни птици,
а болката - така подвижна,
притиснала ресници.

 

От облаците пада утрото
и в твоите очи се сгушва.
В съня е твърде трудно
да бъда тъмна суша.

 

Изплаках се и пак заплаках.
Изгубеното пак се ражда.
Дали е време да почакам?
Доброто ти ме пази.

 

Сърцето тихо - замък топъл,

небета облачни люлее
и в сянката на болката
душата ни е светла. 

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е красиво!
  • "...та спомените са ни птици,
    а болката - така подвижна, притиснала ресници.
    От облаците пада утрото и в твоите очи се сгушва.
    В съня е твърде трудно да бъда тъмна суша...
    Сърцето тихо - замък топъл, небета облачни люлее
    и в сянката на болката душата ни е светла."

    Рядко красива и неочаквана образност с цвета на истинската поезия. Поздравявам те за високата дарба, Йоана!
  • Йоана,сигурно в сезона на кръвта сянката е болката.
Предложения
: ??:??