Сезонът на кръвта
Изчаках за последната ти дума.
Ухае на последния ми ден.
Кръвта ни топла - тя е чудо.
Небето е обагрено от нея.
Та мъртвите са твърде живи,
та спомените са ни птици,
а болката - така подвижна,
притиснала ресници.
От облаците пада утрото
и в твоите очи се сгушва.
В съня е твърде трудно
да бъда тъмна суша.
Изплаках се и пак заплаках.
Изгубеното пак се ражда.
Дали е време да почакам?
Доброто ти ме пази.
Сърцето тихо - замък топъл,
небета облачни люлее
и в сянката на болката
душата ни е светла.
© Йоана All rights reserved.
