Сезонът на мълвите
Стихотворението е посветено на великия Джек Лондон
Сезонът на мълвите ме привлича.
Съзирам в него петия сезон.
И вместо риза своята душа обличам,
за да се скитам пак - моряк на кон.
Почти постигнах пълната забрава,
но не предадох рицаря у мен.
Десницата му още е корава -
освобождава грабнатите в плен.
За словото той вечно се сражава,
възкръснал дух от своя божи гроб.
Чакали сатанински побеждава,
закриля падналия ничком роб.
Надежда под доспехите си носи
за непокварените божии чеда.
И като отговор на всичките въпроси
оставя пътеводната следа.
Какво съм аз без този земен рицар,
макар на Сириус загадъчно роден?
Навярно онзи предан божий писар,
с перата на звездите вдъхновен...
Сезонът на мълвите ме привлича.
Съзирам в него петия сезон.
И вместо риза своята душа обличам,
за да се скитам пак - моряк на кон.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
