31 мая 2009 г., 10:12

шарен

954 0 0

Шарен е светът, шарен бе моят ход по своя път.

По цветния път на дъгата живот срещах

хора различни, както колелото неуморно се върти,

така в живота ми всеки от себе си остави следи.

И спирах се, лутах се, тук и там,

на всеки по нещо исках да дам,

някои вземаха повече, други пък нищо.

В този шарен път на живота мой

не срещнах само хубави неща,

срещнах и предателства, измама и лъжа,

но тях познах ги по болката,

която оставиха в моята душа.

Простила тя, душата, продължава,

чернилката зад себе си оставя

и смело крачи по шарени пътеки,

гордо вдигнала глава.

Знае, различните хора имат различна съдба.

Шарен е светът, шарен бе моят ход по своя път.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....