4 февр. 2018 г., 23:22

... шарената черга на историята...

1.3K 6 21

... шарената черга на историята.

Или: "Часовник в еуфория."

 

                 Я ти постилям, либе, шарени черги.

                 Да легаш, либе, да легаш...

 

Постели ми история. Натъкана.

Шарена черга. Родопска.

Багрите ѝ – досущ пияни.

Основата – расо е. Попско.

 

Мека е – мъх от гората.

И заухае... Малини.

Вятър и вдига полата.

И пие ли, пие. От виното.

 

Дълго е сухом сушила.

На остър камък почакала.

Бъдникът – мотовила.

Тъче. И навива мустака.

 

Лозница е. Гизда и стипцава.

И си знае лозаря.

Реши ли чужд да я пипне.

Нозете му ще подпали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не, аз просто имам книгата...
  • Ако сме се видяли само на представянето на стихосбирката ми, това е причината да не те запомня сред многото хора и този факт не ме кара да се чувствам виновна. Но за недоброто и подробно търсене в сайта ни на истинска стойностна поезия, това вече е наказуемо, дори само заради неутолената ми жажда за красиво и завладяващо писане. Наказвам се с обстойно изследване на всичко, написано от теб, защото знам, че ще бъде много сладко подхранващо ме наказание! Прегръщам те, Таня!
  • Светулкова Пастирке - аз пък затова те открих отдавна.
    С една пеперудена книга...
  • Таня, не мога да повярвам - твоят стил на
    писане е така различен и открояващ се, а аз чак сега те открих! Това е вина, която трябва да се изкупи. При това - с
    най- голямо удоволствие!
  • Мила моя, мили мой Ведър - да, да, да.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...