... шарената черга на историята...
... шарената черга на историята.
Или: "Часовник в еуфория."
Я ти постилям, либе, шарени черги.
Да легаш, либе, да легаш...
Постели ми история. Натъкана.
Шарена черга. Родопска.
Багрите ѝ – досущ пияни.
Основата – расо е. Попско.
Мека е – мъх от гората.
И заухае... Малини.
Вятър и вдига полата.
И пие ли, пие. От виното.
Дълго е сухом сушила.
На остър камък почакала.
Бъдникът – мотовила.
Тъче. И навива мустака.
Лозница е. Гизда и стипцава.
И си знае лозаря.
Реши ли чужд да я пипне.
Нозете му ще подпали.
© Таня Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Не, аз просто имам книгата...
-
Ако сме се видяли само на представянето на стихосбирката ми, това е причината да не те запомня сред многото хора и този факт не ме кара да се чувствам виновна. Но за недоброто и подробно търсене в сайта ни на истинска стойностна поезия, това вече е наказуемо, дори само заради неутолената ми жажда за красиво и завладяващо писане. Наказвам се с обстойно изследване на всичко, написано от теб, защото знам, че ще бъде много сладко подхранващо ме наказание! Прегръщам те, Таня!
-
Светулкова Пастирке - аз пък затова те открих отдавна.
С една пеперудена книга... -
Таня, не мога да повярвам - твоят стил на
писане е така различен и открояващ се, а аз чак сега те открих! Това е вина, която трябва да се изкупи. При това - с
най- голямо удоволствие! -
Мила моя, мили мой Ведър - да, да, да.
-
Много точен финал..., разбира се - не само финала..., казана дума - хвърлен камък..., е едно от най-силните изразни средства на ума...!!!
-
Хубаво!
-
Хаха, разсмя ме Анабел... Благодаря ти за отбивката...
Отнесен - Който знае - не пита. -
А сега де...
Кой лозаря е...? -
... таз лоза е дива
чепките си свива
чака си лозаря
чааак до
старост... -
Лозар...вино пие ли,
пие
лозата го чака
гроздето гние
не трае
ще викне
друг да я пипне
грозде да кърши
от радост да викне. -
Ах, ти немирнице...
-
Да я метнеш пред прага му! Да се милва или да го пали, ти си решаваш!! Магьоснице!!
-
... ами хубава е чергицата... а тъкачът още по...
Благодаря ти... -
Ей,че то много хубаво!
Поздравления,Таня! -
Благодаря ви, че поспряхте тук...
-
Уникална си, Таня, с интерес ти чета стиховете! Остани си такава — чудновата, живописна, различна!
-
сукно от тревички жилави
една по една избрани
и с любов вплетени
с думи силно желани... -
Много образно! За изказа си знаеш.
Финалът ти е заковаващ. -
Хареса ми!
-
Леле! Изпълни ми душата с възторг!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
