4.02.2018 г., 23:22

... шарената черга на историята...

1.3K 6 21

... шарената черга на историята.

Или: "Часовник в еуфория."

 

                 Я ти постилям, либе, шарени черги.

                 Да легаш, либе, да легаш...

 

Постели ми история. Натъкана.

Шарена черга. Родопска.

Багрите ѝ – досущ пияни.

Основата – расо е. Попско.

 

Мека е – мъх от гората.

И заухае... Малини.

Вятър и вдига полата.

И пие ли, пие. От виното.

 

Дълго е сухом сушила.

На остър камък почакала.

Бъдникът – мотовила.

Тъче. И навива мустака.

 

Лозница е. Гизда и стипцава.

И си знае лозаря.

Реши ли чужд да я пипне.

Нозете му ще подпали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не, аз просто имам книгата...
  • Ако сме се видяли само на представянето на стихосбирката ми, това е причината да не те запомня сред многото хора и този факт не ме кара да се чувствам виновна. Но за недоброто и подробно търсене в сайта ни на истинска стойностна поезия, това вече е наказуемо, дори само заради неутолената ми жажда за красиво и завладяващо писане. Наказвам се с обстойно изследване на всичко, написано от теб, защото знам, че ще бъде много сладко подхранващо ме наказание! Прегръщам те, Таня!
  • Светулкова Пастирке - аз пък затова те открих отдавна.
    С една пеперудена книга...
  • Таня, не мога да повярвам - твоят стил на
    писане е така различен и открояващ се, а аз чак сега те открих! Това е вина, която трябва да се изкупи. При това - с
    най- голямо удоволствие!
  • Мила моя, мили мой Ведър - да, да, да.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...