4.02.2018 г., 23:22

... шарената черга на историята...

1.3K 6 21

... шарената черга на историята.

Или: "Часовник в еуфория."

 

                 Я ти постилям, либе, шарени черги.

                 Да легаш, либе, да легаш...

 

Постели ми история. Натъкана.

Шарена черга. Родопска.

Багрите ѝ – досущ пияни.

Основата – расо е. Попско.

 

Мека е – мъх от гората.

И заухае... Малини.

Вятър и вдига полата.

И пие ли, пие. От виното.

 

Дълго е сухом сушила.

На остър камък почакала.

Бъдникът – мотовила.

Тъче. И навива мустака.

 

Лозница е. Гизда и стипцава.

И си знае лозаря.

Реши ли чужд да я пипне.

Нозете му ще подпали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не, аз просто имам книгата...
  • Ако сме се видяли само на представянето на стихосбирката ми, това е причината да не те запомня сред многото хора и този факт не ме кара да се чувствам виновна. Но за недоброто и подробно търсене в сайта ни на истинска стойностна поезия, това вече е наказуемо, дори само заради неутолената ми жажда за красиво и завладяващо писане. Наказвам се с обстойно изследване на всичко, написано от теб, защото знам, че ще бъде много сладко подхранващо ме наказание! Прегръщам те, Таня!
  • Светулкова Пастирке - аз пък затова те открих отдавна.
    С една пеперудена книга...
  • Таня, не мога да повярвам - твоят стил на
    писане е така различен и открояващ се, а аз чак сега те открих! Това е вина, която трябва да се изкупи. При това - с
    най- голямо удоволствие!
  • Мила моя, мили мой Ведър - да, да, да.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...