18 сент. 2015 г., 21:33  

Шашардисах се

962 0 13

С какви одежди да бъде, читателю верен,

за да изглежда стихът ми модерен?

От много мисли за модерния стих

се шашардисах, и даже пропих!

 

Кръчмарю, нагарча, но моля, сипи ми,

че вече похарчих всичките рими!

Ще я карам май и аз по шаблон,

само ми дай ти някакъв тон!

 

В парливата течност във чаша със лед

се раждат и къпят куплет след куплет!

Давай, докато душата ми взема,

то... май се получи цяла поема!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Ваня, Мисана, че ме забелязахте и споделихте! Благодаря ви от сърце!
  • Това стихотворение по невнимателност съм го пропуснал. Но коментарите на други ме насочиха към него. Темата е ценна. Аз застъпвам мнението, че човек трябва да пише както му идва отвътре. Както пишех преди 40г., така пиша и сега. Тогава мастити редактори ми обясняваха, че така не можело да се пише, че това били концентрати, а не поезия. Не ги послушах и продължих да си пиша концентратите. Сега доживях да ми казват, че съм пишел авангардно. Угодия няма. Затова трябва да се следва само вътрешния глас. И ми припомняш, Исмаиле, че в механите, през младостта си, написах някои от най-хубавите си неща. Сега съм си забранил алкохола и пиша в един автобус по пътя към планината.
    Поздравление за стихотворно третирания проблем!
  • Благодаря ви, Сашо, Бел, Дани, Бодил!
  • не се чувствам достоен да коментирам това... аз съм нищо, недорасъл келеш, а това е Поезия - трогваща, прекрасна, караща те да се замислиш
    малко ми напомня на Омар Хаям и настроението, което той ми носи, докато го чета
  • Мария, радвам се, че си се отбелязала в моята страничка! Благодаря ти!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...