18.09.2015 г., 21:33  

Шашардисах се

957 0 13

С какви одежди да бъде, читателю верен,

за да изглежда стихът ми модерен?

От много мисли за модерния стих

се шашардисах, и даже пропих!

 

Кръчмарю, нагарча, но моля, сипи ми,

че вече похарчих всичките рими!

Ще я карам май и аз по шаблон,

само ми дай ти някакъв тон!

 

В парливата течност във чаша със лед

се раждат и къпят куплет след куплет!

Давай, докато душата ми взема,

то... май се получи цяла поема!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Ваня, Мисана, че ме забелязахте и споделихте! Благодаря ви от сърце!
  • Това стихотворение по невнимателност съм го пропуснал. Но коментарите на други ме насочиха към него. Темата е ценна. Аз застъпвам мнението, че човек трябва да пише както му идва отвътре. Както пишех преди 40г., така пиша и сега. Тогава мастити редактори ми обясняваха, че така не можело да се пише, че това били концентрати, а не поезия. Не ги послушах и продължих да си пиша концентратите. Сега доживях да ми казват, че съм пишел авангардно. Угодия няма. Затова трябва да се следва само вътрешния глас. И ми припомняш, Исмаиле, че в механите, през младостта си, написах някои от най-хубавите си неща. Сега съм си забранил алкохола и пиша в един автобус по пътя към планината.
    Поздравление за стихотворно третирания проблем!
  • Благодаря ви, Сашо, Бел, Дани, Бодил!
  • не се чувствам достоен да коментирам това... аз съм нищо, недорасъл келеш, а това е Поезия - трогваща, прекрасна, караща те да се замислиш
    малко ми напомня на Омар Хаям и настроението, което той ми носи, докато го чета
  • Мария, радвам се, че си се отбелязала в моята страничка! Благодаря ти!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...