18 sept 2015, 21:33  

Шашардисах се

958 0 13

С какви одежди да бъде, читателю верен,

за да изглежда стихът ми модерен?

От много мисли за модерния стих

се шашардисах, и даже пропих!

 

Кръчмарю, нагарча, но моля, сипи ми,

че вече похарчих всичките рими!

Ще я карам май и аз по шаблон,

само ми дай ти някакъв тон!

 

В парливата течност във чаша със лед

се раждат и къпят куплет след куплет!

Давай, докато душата ми взема,

то... май се получи цяла поема!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Ваня, Мисана, че ме забелязахте и споделихте! Благодаря ви от сърце!
  • Това стихотворение по невнимателност съм го пропуснал. Но коментарите на други ме насочиха към него. Темата е ценна. Аз застъпвам мнението, че човек трябва да пише както му идва отвътре. Както пишех преди 40г., така пиша и сега. Тогава мастити редактори ми обясняваха, че така не можело да се пише, че това били концентрати, а не поезия. Не ги послушах и продължих да си пиша концентратите. Сега доживях да ми казват, че съм пишел авангардно. Угодия няма. Затова трябва да се следва само вътрешния глас. И ми припомняш, Исмаиле, че в механите, през младостта си, написах някои от най-хубавите си неща. Сега съм си забранил алкохола и пиша в един автобус по пътя към планината.
    Поздравление за стихотворно третирания проблем!
  • Благодаря ви, Сашо, Бел, Дани, Бодил!
  • не се чувствам достоен да коментирам това... аз съм нищо, недорасъл келеш, а това е Поезия - трогваща, прекрасна, караща те да се замислиш
    малко ми напомня на Омар Хаям и настроението, което той ми носи, докато го чета
  • Мария, радвам се, че си се отбелязала в моята страничка! Благодаря ти!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...