18 sept 2015, 21:33  

Шашардисах се

963 0 13

С какви одежди да бъде, читателю верен,

за да изглежда стихът ми модерен?

От много мисли за модерния стих

се шашардисах, и даже пропих!

 

Кръчмарю, нагарча, но моля, сипи ми,

че вече похарчих всичките рими!

Ще я карам май и аз по шаблон,

само ми дай ти някакъв тон!

 

В парливата течност във чаша със лед

се раждат и къпят куплет след куплет!

Давай, докато душата ми взема,

то... май се получи цяла поема!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Ваня, Мисана, че ме забелязахте и споделихте! Благодаря ви от сърце!
  • Това стихотворение по невнимателност съм го пропуснал. Но коментарите на други ме насочиха към него. Темата е ценна. Аз застъпвам мнението, че човек трябва да пише както му идва отвътре. Както пишех преди 40г., така пиша и сега. Тогава мастити редактори ми обясняваха, че така не можело да се пише, че това били концентрати, а не поезия. Не ги послушах и продължих да си пиша концентратите. Сега доживях да ми казват, че съм пишел авангардно. Угодия няма. Затова трябва да се следва само вътрешния глас. И ми припомняш, Исмаиле, че в механите, през младостта си, написах някои от най-хубавите си неща. Сега съм си забранил алкохола и пиша в един автобус по пътя към планината.
    Поздравление за стихотворно третирания проблем!
  • Благодаря ви, Сашо, Бел, Дани, Бодил!
  • не се чувствам достоен да коментирам това... аз съм нищо, недорасъл келеш, а това е Поезия - трогваща, прекрасна, караща те да се замислиш
    малко ми напомня на Омар Хаям и настроението, което той ми носи, докато го чета
  • Мария, радвам се, че си се отбелязала в моята страничка! Благодаря ти!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...