Sep 18, 2015, 9:33 PM  

Шашардисах се

961 0 13

С какви одежди да бъде, читателю верен,

за да изглежда стихът ми модерен?

От много мисли за модерния стих

се шашардисах, и даже пропих!

 

Кръчмарю, нагарча, но моля, сипи ми,

че вече похарчих всичките рими!

Ще я карам май и аз по шаблон,

само ми дай ти някакъв тон!

 

В парливата течност във чаша със лед

се раждат и къпят куплет след куплет!

Давай, докато душата ми взема,

то... май се получи цяла поема!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Ваня, Мисана, че ме забелязахте и споделихте! Благодаря ви от сърце!
  • Това стихотворение по невнимателност съм го пропуснал. Но коментарите на други ме насочиха към него. Темата е ценна. Аз застъпвам мнението, че човек трябва да пише както му идва отвътре. Както пишех преди 40г., така пиша и сега. Тогава мастити редактори ми обясняваха, че така не можело да се пише, че това били концентрати, а не поезия. Не ги послушах и продължих да си пиша концентратите. Сега доживях да ми казват, че съм пишел авангардно. Угодия няма. Затова трябва да се следва само вътрешния глас. И ми припомняш, Исмаиле, че в механите, през младостта си, написах някои от най-хубавите си неща. Сега съм си забранил алкохола и пиша в един автобус по пътя към планината.
    Поздравление за стихотворно третирания проблем!
  • Благодаря ви, Сашо, Бел, Дани, Бодил!
  • не се чувствам достоен да коментирам това... аз съм нищо, недорасъл келеш, а това е Поезия - трогваща, прекрасна, караща те да се замислиш
    малко ми напомня на Омар Хаям и настроението, което той ми носи, докато го чета
  • Мария, радвам се, че си се отбелязала в моята страничка! Благодаря ти!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...