20 янв. 2007 г., 16:02

She-go-френично

991 0 10
Луд ли съм и сам не знам
а и не ме интерисува,
обичам да живея сам
и не мога да рискувам,
някой неуравновесен
в моят свят да се простира,
твърде скъпа е за мен
свободата да избирам.
Шанса да се проваля
е само мой!
Успехът също!
...дори от болка да кървя,
към нищо аз не се завръщам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма абсолютна самота, когато мислим, че сме я постигнали, май ставаме роби на самота, изолация и вечно бягство.
  • Хубав стих!
  • Звучи ми много егоистично
  • Финалът ти наистина е много силен и пълен с истина!Аз също мисля като теб,че връщането назад към миналите неща няма смисъл и няма да доведе до никъде!Поздравявам те и ти слагам една хубава шестичка
  • Голям инат съм и тези мисли ми допадат до последната буква!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....