20.01.2007 г., 16:02

She-go-френично

988 0 10
Луд ли съм и сам не знам
а и не ме интерисува,
обичам да живея сам
и не мога да рискувам,
някой неуравновесен
в моят свят да се простира,
твърде скъпа е за мен
свободата да избирам.
Шанса да се проваля
е само мой!
Успехът също!
...дори от болка да кървя,
към нищо аз не се завръщам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма абсолютна самота, когато мислим, че сме я постигнали, май ставаме роби на самота, изолация и вечно бягство.
  • Хубав стих!
  • Звучи ми много егоистично
  • Финалът ти наистина е много силен и пълен с истина!Аз също мисля като теб,че връщането назад към миналите неща няма смисъл и няма да доведе до никъде!Поздравявам те и ти слагам една хубава шестичка
  • Голям инат съм и тези мисли ми допадат до последната буква!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...