Jan 20, 2007, 4:02 PM

She-go-френично

  Poetry
989 0 10
Луд ли съм и сам не знам
а и не ме интерисува,
обичам да живея сам
и не мога да рискувам,
някой неуравновесен
в моят свят да се простира,
твърде скъпа е за мен
свободата да избирам.
Шанса да се проваля
е само мой!
Успехът също!
...дори от болка да кървя,
към нищо аз не се завръщам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Драгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма абсолютна самота, когато мислим, че сме я постигнали, май ставаме роби на самота, изолация и вечно бягство.
  • Хубав стих!
  • Звучи ми много егоистично
  • Финалът ти наистина е много силен и пълен с истина!Аз също мисля като теб,че връщането назад към миналите неща няма смисъл и няма да доведе до никъде!Поздравявам те и ти слагам една хубава шестичка
  • Голям инат съм и тези мисли ми допадат до последната буква!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...