Шейсет секунди мълчание
Мълчим, когато здрачът се сгъсти
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи
и всеки залък в язвата пресяда.
Когато крием с хлътнали очи
водовъртеж от тлеещи тиради.
Когато от строшените весла
сковем си кръст, по пътя за Голгота,
разбираме, че близо е била –
с две счупени весла и къса котва.
Мълчим, защото думите висят,
обесени на тленните ни травми.
За всяка примка в този въжен свят
да помълчим. Шейсет секунди само!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Нарлиева Все права защищены
