Сърцето ми върху пирони.
Болката не помни...
в очите ми като икони
две деца не спират да се гонят,
смехът им като дъжд се рони
и блика радостта като поток,
в утрото разцъфват пак мечти,
шепи нежност в детските очи,
вятърът носи надежда,
в небето звездите подрежда,
в очите на луната две сълзи,
с тях любовта ще съживи.
© Радка Иванова Все права защищены