22 апр. 2012 г., 12:13

Шепа обич от мен

977 0 4
Моят начин на сбогуване
е различен,
както и всичко останало.
Нямахме много време
да се обичаме -
все бързахме, че закъсняваме.

За къде ли? Не зная -
виж, животът изтича
през съдрания чул на безкрая.
Нека седнем за малко -
толкова тичахме,
знам ли, може би стигнахме края.

И оттука нататък
всеки е сам,
сам си мъкне товара със грешки.
На сбогуване мога
едно да ти дам - шепа обич от мен.
И дано не е тежка.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...