Apr 22, 2012, 12:13 PM

Шепа обич от мен

  Poetry » Love
971 0 4
Моят начин на сбогуване
е различен,
както и всичко останало.
Нямахме много време
да се обичаме -
все бързахме, че закъсняваме.

За къде ли? Не зная -
виж, животът изтича
през съдрания чул на безкрая.
Нека седнем за малко -
толкова тичахме,
знам ли, може би стигнахме края.

И оттука нататък
всеки е сам,
сам си мъкне товара със грешки.
На сбогуване мога
едно да ти дам - шепа обич от мен.
И дано не е тежка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...