Шепа обич от мен
е различен,
както и всичко останало.
Нямахме много време
да се обичаме -
все бързахме, че закъсняваме.
За къде ли? Не зная -
виж, животът изтича
през съдрания чул на безкрая.
Нека седнем за малко -
толкова тичахме,
знам ли, може би стигнахме края.
И оттука нататък
всеки е сам,
сам си мъкне товара със грешки.
На сбогуване мога
едно да ти дам - шепа обич от мен.
И дано не е тежка.
© Христина Мачикян All rights reserved.