ШЕПА ПРЪСТ
Ти знаеш ли какво е...
шепа пръст,
в шита кърпа увита
на колене паднал пред нея,
да се молиш със сълзи в очите?
Тя верою е твое,
понесения кръст,
сълзите занемели,
с които венец ще положиш.
Ти знаеш ли какво е...
родна земя,
целуната от боси крака
по време на зноя,
летяща мечта...
по летните локви -
море не на шега,
от обич покапали сълзи,
клетва за вярност в сърце,
надеждна душа
за още неосъществени мечти,
синьо, светло небе,
дори когато вятър ехти.
Промисъл е
и осъщественост,
хляб – манна небесна,
минало и наследие,
днешна духовна потребност,
близко и далекогледие.
Щом не си грабител,
си неин пазител.
В теб ухаят цветя,
родени от тази шепа земя.
Песен родопска, тракийска,
на планините, от вятър люляни,
що чадата свои опя,
разлюля любов житейска
в села, градове, планини и поляни,
наследие подсигури
с безкрайни бъдни следи.
Ти знаеш ли,
какво е шепа пръст,
в шита кърпа овита,
на колене паднал пред нея,
да се молиш със сълзи в очите?
Тя е твоето вино, хляб и кръст!
Свещица запалена в късна доба.
Целуни я!
Прегърни я!
С нея - святата -
родилката и гроба,
горд, изправен да ходиш,
родните поля и гори с любов да бродиш...!
24 07 2016
© Надежда Борисова Все права защищены