24.07.2019 г., 23:03

Шепа пръст

638 1 0

ШЕПА ПРЪСТ

 

Ти знаеш ли какво е...
шепа пръст,
в шита кърпа увита
на колене паднал пред нея,
да се молиш със сълзи в очите?
Тя верою е твое,
понесения кръст,
сълзите занемели,
с които венец ще положиш.
Ти знаеш ли какво е...
родна земя,
целуната от боси крака
по време на зноя,
летяща мечта...
по летните локви -
море не на шега,
от обич покапали сълзи,
клетва за вярност в сърце,
надеждна душа
за още неосъществени мечти,
синьо, светло небе,
дори когато вятър ехти.
Промисъл е
и осъщественост,
хляб – манна небесна,
минало и наследие,
днешна духовна потребност,
близко и далекогледие.
Щом не си грабител,
си неин пазител.
В теб ухаят цветя,
родени от тази шепа земя.
Песен родопска, тракийска,
на планините, от вятър люляни,
що чадата свои опя,
разлюля любов житейска
в села, градове, планини и поляни,
наследие подсигури
с безкрайни бъдни следи.

Ти знаеш ли,
какво е шепа пръст,
в шита кърпа овита,
на колене паднал пред нея,
да се молиш със сълзи в очите?
Тя е твоето вино, хляб и кръст!
Свещица запалена в късна доба.
Целуни я!
Прегърни я!
С нея - святата -
родилката и гроба,
горд, изправен да ходиш,
родните поля и гори с любов да бродиш...!

 

24 07 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...