Шепи в юмруци

 Протягам шепите си празни
сред пустош и отчаяна тълпа,
забързано, и времето се дразни
от толкова човешка суета.

... Затварям очите си с надежда
да ме събудят чужди гласове,
но ежедневието бавно ме отвежда,
изкушена от разсилни бесове.

Събирам шепите в юмруци,
в тълпата удрям въображаеми лица,
като съдбата с безмилостни плесници
наказвам лошите със добрина.

Анелия Дойчева 04,01,2011