Шепи в юмруци
Шепи в юмруци
Протягам шепите си празни
сред пустош и отчаяна тълпа,
забързано, и времето се дразни
от толкова човешка суета.
... Затварям очите си с надежда
да ме събудят чужди гласове,
но ежедневието бавно ме отвежда,
изкушена от разсилни бесове.
Събирам шепите в юмруци,
в тълпата удрям въображаеми лица,
като съдбата с безмилостни плесници
наказвам лошите със добрина.
Анелия Дойчева 04,01,2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Дойчева Всички права запазени