Шепичка надежда…
                                                                                                                                                                                                                                  Доста често, все не ме разбират –
говоря, с добронамерени шеги,
с моите приятели и близки,
само че – криво някой ме разбира…
След случайна думичка, горчива,
до спор за доброто някак се стига…
Кой крив накрая, кой победител –
прав Бог е само, Той е истината…
Да, живеем, доброта да творим,
ала вселенския закон, неписан –
“ непоискано добро не прави“,
защо позабравяме, а не бива…
Но, на кого, духа не повдигат –
“ благодаря“,“ извинете“ с усмивка…
Нашия живот с любов осмислят,
трогващите жестове, добринките…
И споделяме делата добри -
нататък ги предаваме, винаги…
Радост, най-човешка, ни залива,
щом с тях, шепичка надежда, подарим…