Шепичка надежда…
Доста често, все не ме разбират –
говоря, с добронамерени шеги,
с моите приятели и близки,
само че – криво някой ме разбира…
След случайна думичка, горчива,
до спор за доброто някак се стига…
Кой крив накрая, кой победител –
прав Бог е само, Той е истината…
Да, живеем, доброта да творим,
ала вселенския закон, неписан –
“ непоискано добро не прави“, ...