May 16, 2024, 9:52 AM

Шепичка надежда ...

  Poetry
422 0 0

Шепичка надежда…
                                                                                                                                                                                                                                  Доста често, все не ме разбират –
говоря, с добронамерени шеги,
с моите приятели и близки,
само че – криво някой ме разбира…
След случайна думичка, горчива,
до спор за доброто някак се стига…
Кой крив накрая, кой победител –
прав Бог е само, Той е истината…
Да, живеем, доброта да творим,
ала вселенския закон, неписан –
“ непоискано добро не прави“,
защо позабравяме, а не бива…
Но, на кого, духа не повдигат –
“ благодаря“,“ извинете“ с усмивка…
Нашия живот с любов осмислят,
трогващите жестове, добринките…
И споделяме делата добри -
нататък ги предаваме, винаги…
Радост, най-човешка, ни залива,
щом с тях, шепичка надежда, подарим…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Пежгорска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...