Шепот
667
0
0
Шепот
Днес думите излишни са за мен,
и в стих нашепва ми душата.
Лек шепот като нежен морски бриз,
шум на прибой, погалва ме вълната.
Нашепвам си със морските вълни,
разказвам им за любовта красива.
Как хванах тебе, падаща звезда,
блестяща в светлина игрива.
И улових те, а сърцето засия,
прах звезден се посипа, бие лудо.
Аз хванах теб, звезда на любовта,
блестиш и не изгаряш сякаш чудо.
И днес блести и нашата любов,
прошепва листа бял, шептят вълните.
Обичам те, тъй устните ми все мълвят,
обичаш ме, с искрици галят ме очите ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Петров Все права защищены
