May 26, 2020, 8:27 PM

Шепот

  Poetry » Love
663 0 0

Шепот

 

Днес думите излишни са за мен,

и в стих нашепва ми душата.

Лек шепот като нежен морски бриз,

шум на прибой, погалва ме вълната.

 

Нашепвам си със морските вълни,

разказвам им за любовта красива.

Как хванах тебе, падаща звезда,

блестяща в светлина игрива.

 

И улових те, а сърцето засия,

прах звезден се посипа, бие лудо.

Аз хванах теб, звезда на любовта,

блестиш и не изгаряш сякаш чудо.

 

И днес блести и нашата любов,

прошепва листа бял, шептят вълните.

Обичам те, тъй устните ми все мълвят,

обичаш ме, с искрици галят ме очите ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...