20 сент. 2019 г., 16:47

Шепот през черковната апсида 

  Поэзия » Любовная
377 7 9

ШЕПОТ ПРЕЗ ЧЕРКОВНАТА АПСИДА

 

Какво ли всъщност е добро?  

Любов ли е – да я забравя? 

Навярно твоето ребро

избрал е Бог – да ме направи. 

 

Дали е сбъркал, или не –

и днес едва ли ще  отгатна.

Стоя отвън – на колене

пред храма – с мисли непонятни. 

 

Но вляза ли дори веднъж

за миг в олтарната апсида,

ще те дочакам – светъл мъж! 

Не съм дошла, за да си ида. 

 

Нима е свян, нима е грях

копнежът ми да те прегърна?

Аз вече знам защо живях –

сам Господ Бог при теб ме върна.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??