black_fate (Мирела Славова) black_fate (Мирела Славова)
14
12 сент. 2008 г., 21:09

Шепотът на вятъра

1.1K 0 1

Шепнеш тихо тез слова лъжливи,

шепнеш, през полъха на рози диви,

шепнеш, ала нищо тьй и не изричаш!

В тишина, без думи, навеки ме обричаш!

 

Кога, ако не сега с прегръдка ти ме поздрави?!

Прошепни в ухото ми онез слова, после отмини.

Зная аз, че не мога да те чуя, видя, докосна дори,      

защото ти си вятърът, който покрай мен шепти...

 

Ала шепотът ти мрачната завеса разлюлява,

не чут и не видян той просто преминава!

Шепотът на хиляди листа, от теб събрани,

Хиляди листа... от мен видяни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирела Славова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0