Sep 12, 2008, 9:09 PM

Шепотът на вятъра

1K 0 1

Шепнеш тихо тез слова лъжливи,

шепнеш, през полъха на рози диви,

шепнеш, ала нищо тьй и не изричаш!

В тишина, без думи, навеки ме обричаш!

 

Кога, ако не сега с прегръдка ти ме поздрави?!

Прошепни в ухото ми онез слова, после отмини.

Зная аз, че не мога да те чуя, видя, докосна дори,      

защото ти си вятърът, който покрай мен шепти...

 

Ала шепотът ти мрачната завеса разлюлява,

не чут и не видян той просто преминава!

Шепотът на хиляди листа, от теб събрани,

Хиляди листа... от мен видяни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирела Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...