5 мар. 2014 г., 23:19

Шерше ла фам

2.7K 0 21

          ШЕРШЕ  ЛА ФАМ

Превърнах се във крива въпросителна.
Застанах инатливо до сърцето си.
Не исках да ми срича относително.

Не исках да ми казва общо взето.

Нали е мое, та му хванах вяра.
Подлъга ме във време неприлично.
След него хукнах към оная гара,
където спират влакове кармични...

Е, да, сгреших. И просто е! До копче...
Каква ти карма! Врели-некипели!
Сърцето ми - мишена непорочна -
Сатир прониза с древните си трели.

И ето ме - комична героиня
в абсурдния спектакъл на нещата...
И ролята ми главна е - Алина.
Шерше ла фам... И още за жената...

 

Изправям се, все пак съм удивителна...
А ти, сърце, във точица се свиваш...
Да ти простя? Прощавай, но съмнително!
Боли ли те? Дано останеш живо!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оригинално, запомнящо се, самоиронично и самоосъдително , но толкова истинско, че усетих болка в собственото си сърце!
  • Сърцето общо взето е глупаче.
    Все тича подир някакво обичане.
    Ти вярвай му донякъде. Обаче
    от дъжд на вятър.И го стреляй в стихове...

    Това още на осми март си го бях заплюла, но не успях да го изкоментирам.Голям кеф е!
  • Много талантливо сътворен стих!
    Оригинални и стилни метафори!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря за добрите отзиви!
  • Малко тъжничка полуусмивка, но все пак с удивителна!!
    Поздравче, Алинка!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...