5.03.2014 г., 23:19

Шерше ла фам

2.7K 0 21

          ШЕРШЕ  ЛА ФАМ

Превърнах се във крива въпросителна.
Застанах инатливо до сърцето си.
Не исках да ми срича относително.

Не исках да ми казва общо взето.

Нали е мое, та му хванах вяра.
Подлъга ме във време неприлично.
След него хукнах към оная гара,
където спират влакове кармични...

Е, да, сгреших. И просто е! До копче...
Каква ти карма! Врели-некипели!
Сърцето ми - мишена непорочна -
Сатир прониза с древните си трели.

И ето ме - комична героиня
в абсурдния спектакъл на нещата...
И ролята ми главна е - Алина.
Шерше ла фам... И още за жената...

 

Изправям се, все пак съм удивителна...
А ти, сърце, във точица се свиваш...
Да ти простя? Прощавай, но съмнително!
Боли ли те? Дано останеш живо!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинално, запомнящо се, самоиронично и самоосъдително , но толкова истинско, че усетих болка в собственото си сърце!
  • Сърцето общо взето е глупаче.
    Все тича подир някакво обичане.
    Ти вярвай му донякъде. Обаче
    от дъжд на вятър.И го стреляй в стихове...

    Това още на осми март си го бях заплюла, но не успях да го изкоментирам.Голям кеф е!
  • Много талантливо сътворен стих!
    Оригинални и стилни метафори!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря за добрите отзиви!
  • Малко тъжничка полуусмивка, но все пак с удивителна!!
    Поздравче, Алинка!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...