30 окт. 2007 г., 20:57
Паважът, мокър, блести
от падналата днес тъга.
В погледа, закачливо, искри
нежен лъч лумнала нега.
Огън тлее в старо огнище -
раздухван от надежда и печал.
Сърцето - обрулено стърнище -
отронва поредна капка жал.
Душа - с объркани пътища -
зъзне в самотния ден.
Вятър, есенно-пронизващ,
танцува, на вихри от лед в плен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация