20 окт. 2016 г., 14:51  

Шестгодишен първолак

540 0 9

Всяка сутрин гледам, как

мъкне чантата голяма

шестгодишен първолак,

хванат за ръка на мама!

 

Смешно им е на децата,

че му чантата тежи,

че се лепи за полата,

че го майка му държи!

 

В буквите ги изпревари,

някак бавно и полека 

засрами своите другари

и чантата му стана лека!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно по Исмаиловски. Не може да те сбърка човек
    Поздравления!
  • Радвам се, че текста ти е донесъл добра емоция, Младене! Благодаря !
  • Върна ме към едно далечно, но незабравимо време, Исмаиле. Няма нищо по-хубаво от деството и от първите училищни трепети. Добре си ги описал с перото си. Поздравление!
  • Браво на първолака!
  • Руми, Владко, Плами, Любо, Влади, благодаря ви, приятели! Любо, поправям!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...