Oct 20, 2016, 2:51 PM  

Шестгодишен първолак

  Poetry
542 0 9

Всяка сутрин гледам, как

мъкне чантата голяма

шестгодишен първолак,

хванат за ръка на мама!

 

Смешно им е на децата,

че му чантата тежи,

че се лепи за полата,

че го майка му държи!

 

В буквите ги изпревари,

някак бавно и полека 

засрами своите другари

и чантата му стана лека!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Точно по Исмаиловски. Не може да те сбърка човек
    Поздравления!
  • Радвам се, че текста ти е донесъл добра емоция, Младене! Благодаря !
  • Върна ме към едно далечно, но незабравимо време, Исмаиле. Няма нищо по-хубаво от деството и от първите училищни трепети. Добре си ги описал с перото си. Поздравление!
  • Браво на първолака!
  • Руми, Владко, Плами, Любо, Влади, благодаря ви, приятели! Любо, поправям!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...