Какво ли да напиша...?
Стихове не знам...!
Затворих думите в железни клетки
и нямат излизане от там.
Тук, на повърхността е тихо, просто,
обикновено, чисто..., лекота...
Не се налага никаква да бъда -
ни умна, силна.., ни добра.
Само две сме - Вселената и Аз -
каква перфектна симбиоза.
Аз съм себе си и себе си е тя
без претенции и невроза...