Широко

Какво ли да напиша...?

Стихове не знам...!

Затворих думите в железни клетки

и нямат излизане от там.

Тук, на повърхността е тихо, просто,

обикновено, чисто..., лекота...

Не се налага никаква да бъда - 

ни умна, силна.., ни добра.

Само две сме - Вселената и Аз -

каква перфектна симбиоза.

Аз съм себе си и себе си е тя

без претенции и невроза...