14 мая 2007 г., 16:39

Шизофренично

800 0 4
Как бих могъл да бъда сам,
щом всеки миг във моя ум,
гласове от тук, от там,
ми напомнят с болен шум,
че присъстват непрестанно,
в моя, уж самотен, ден,
така че, даже да е странно,
постоянно съм във плен
на тяхната досадна врява,
а тъй мечтая да съм сам,
че мозъкът ми полудява
и чува гласове от тук, от там!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво,идеята е страхотна.Никога не съм се замисляла как се чувстват наистина.Само като си помисля ме обзема ужас.Браво още веднъж!
  • няма страшно.

    и аз сънувам цветно)

    хи-хик*

    шизо-поздрав*
  • Не си сам, а? И при мен е така! Да не би да си шушнем взаимно?
  • Една идея, ако позволиш:
    Глава под струята вода ти подложи,
    така шумът в главата ти ще отшуми!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...